Българско кисело мляко Made in USA

0
741

Самочувствието ми на българин, който идва от страна с уникален продукт – кисело мляко – леко пострада. И във Франция съм виждал кисело мляко (йогурт) на което пише „българско”, „български вкус”, и е много близко до нашето. Но в Америка не очаквах. Първата изненада беше още в Лас Вегас, когато ядох „Българско кисело мляко” произведено в Остин, Тексас (http://whitemountainfoods.com). В стъклен буркан от 1 л (не точно литър, 900 и нещо грама, по американските мерки). Написали са на опаковката, че това е висококачествен продукт, който трябва да се продава в стъкло и това е. На вкус беше съвсем като българско, от най-доброто на нашия пазар. Не е за вярване, но е факт. Изглежда тексаските крави (все пак това е щатът на говедата и каубоите) – се представят отлично, също и закваската, която тук се доставя от Дания или Франция (ще стане дума по-надолу). Втората изненада беше овчето мляко на една ферма в щата Ню Йорк – „Олд Чатъм” (http://www.blacksheepcheese.com). Доста скъпо – към 5-6 долара кофичка, продава се главно в еко-магазини. Но… на вкус е като българско овче мляко, каквото можеш да опиташ на Беклемето или някъде по планините. У нас по магазините рядко се продава овче кисело мляко, не толкова добро. Затова млякото на „Олд Чатъм” беше наистина изненада. Като влезеш в американски супермаркет, има цели рафтове с млека. Има и изобилие от разни видове соево мляко, подредено до кравето. И на вкус го докарва като прясно мляко доста добре. Тук се води война с мазнините и холестерола. Голяма мания. Екологичните млека са по-скъпи. А рафтовете с йогурт са още повече – с ягоди, боровинки, плодове, ванилия и т. н. Най-малко са натуралните кисели млека. Например това на „Данон” тук много напомня на българския „Данон”, само че сладни малко повече. Не защото е подсладено (подсладените са отделна група), ами, доколкото разбирам, прясното млякото, от което се прави, е такова. Джон Скотър, един от мениджърите във фермата, остана на работа в събота, за да посрещне български журналист. Снимка: авторът Как стана така, че българските кисели млека заприличаха на вкус на произведени във Франция или САЩ? Отговорът е много прост – всичките български производители измениха вкуса на млякото със закваската, за да има по-голяма трайност. Съотношението на бацилус булгарикус към другите бактерии, които се съдържат в закваската, вече е друго. От 3 към 1 или 1 към 1, съотношението е изменено на 1 към 10 в полза на другите микроорганизми. Така млякото по-малко киселее и не се разваля толкова. И прилича на някои йогурти, които се продават по света. А повечето български производители вече продават кисело мляко с много малък или никакъв процент живи култури в него (e-vestnik вече писа по въпроса – виж тук). Но овчето кисело мляко на фермата „Олд Чатъм” се оказа страхотно. И една събота любопитството ни отведе там, на стотина мили от Ню Йорк. Отново сред зеленина, малки градчета, пръснати сред дърветата къщи. Когато се обадихме предварително по телефона, един от мениджърите обеща, че ще остане специално в събота, за да ни посрещне – щом журналист от България ще идва. Да не повярваш. Малко се съмнявах, но Джон Скотър, 70-годишен мъж, наистина ни чакаше. Поредният работещ пенсионер. Дошъл във фермата, да е по-близо до дъщеря си, която също работела тук. Първо ни заведе в някакъв офис, където по рафтове имаше куп награди за тяхната продукция от различни конкурси и прегледи. Повечето бяха за сиренето. После ни заведе в нещо като цех, където постъпва млякото. Обясни как се разпределя, за сирене, за мляко. Фермата има 600 акра земя, половината гори, половината ливади. По тях пасат 1200 овце, от които 800 се използват за млякото. Производството никак не е голямо за американските мащаби – седмично по 10 000 малки кофички (колкото нашите и още по-малки, с плодове – боровинки, джинджифил), 2400 по-големи – по половин галон и 70 – по 1 галон. Най-големите разфасовки са за ресторанти. Фермата купува мляко и от други ферми. Изкупните цени са по 8,60 долара за галон овче мляко (около 3 лв. за литър в наши пари) и 1,50 долара за литър краве мляко (около 50 ст. за литър). Джон Скотър обясни, че от 100 паунда (около 45 кг) мляко се получават 24 паунда сирене (11 кг), или 94 паунда кисело мляко (около 42 кг). Овче сирене в камерите за производство. Сиренето се прави по френска технология, но напомня българското овче сирене. Снимка: авторът В цеха се влиза с найлон на главата и на краката. Само двама души видях наоколо, с престилки, чистота като в лаборатория. Виждат се компютри, от които се следи и управлява процеса. Скотър отвори хладилник и показа закваската за киселото мляко – на датската компания „Крис Хансен”, която има представителства в цял свят. На опаковката си пише, че съдържа и бацилус булгарикус. „При нас са идвали на посещение хора от републиките на бивша Югославия и са казвали точно като вас – това мляко е същото като нашето. И от Аржентина идваха и казваха така”, обяснява Джон Скотър. Някак представата, че само в България имаме кисело мляко започва да се пропуква… Технологията за сиренето обаче е френска. Държи се съвсем кратко в саламура и после се нарежда на рафтове, в хладилни помещения с определена влажност и температура. През определен период от време питите сирене се разместват ръчно от горните рафтове на долните. Не е жълто, а бяло сирене. Макар и по френска технология, прилича на българско овче сирене. Има отделни хладилни помещения и за синьо сирене. Не знам какво е щастието, но един от възможните варианти е да си овца в тази ферма. Гледат те като малко дете. Чистота, оборите са като яслата, където се е родил Христос. И никой не подвиква на овцете на висок глас, няма ругатни. Преди години по повод някакъв материал за вестник, разговарях дълго с бившия шеф на тогавашното соц стопанско обединение „Родопа”, Никола Спасов, лека му пръст. Голям чешит, разказваше как ходили с негов колега из Холандия и разглеждали кравеферми, как кравите пасат свободно. И колегата му казал: „Спасов, гледай, бе, на тия и говедата им гледат по друг начин”. Сетих се за това, като видях как дружелюбно ме гледат овцете, приближават се към мен. В доилното помещение има подвижни ясли, които се приближават към овцете, и докато те ядат, отзад им слагат електрически доилки. Всяка доилка е свързана с компютър, всяка овца си има име и компютърът записва колко мляко е дала, ден след ден. По данните после подбират за разплод най-млекодайните овце. Отделението с агнетата е като детска градина. Всяко агне има номер на ухото, после получава име и го вкарват в компютъра. Впрочем по въпроса за щастието – върхът е не да си овца тук, ами коч. Те са само 15 на 1200 овце. Е, това вече сигурно е раят. Овце пасат на полето край фермата. Вместо кучета, от койотите ги пазят магарета. Снимка: авторът Само едно нещо пречи на овчето щастие – койотите. В България кучета пазят овцете от вълците. Тук няма вълци, а койоти и… магарета пазят овцете. „Магаретата плашат койотите, затова към всяко стадо има по 1-2 магарета”, обяснява Джон Скотър. Видях го с очите си – на ливадите край фермата кротко са налягали овце, а до тях кротко пасе по някое магаре. Някак странно ми беше колко любезен и сърдечен е Джон Скотър. Не е очаквал нищо от мен, някакъв български журналист ще пише някъде си. Голяма работа. На тръгване напълни за нас един кашон със сирена и млека сигурно за 150-200 долара по цени в магазина. Чак се притеснихме… По пътя пак се сетих за един от бащите на рокендрола – Чък Бери. Както споменах в частта за Лас Вегас, гледах документален филм за него, в който сестра му каза – „Той затова е толкова пълен с енергия, защото като беше малък майка ми го хранеше само с българско кисело мляко”. Боже, българско кисело мляко в Сейнт Луис през 20-те, 30-те години… Това май е единственият наистина български продукт. Даден от Бога. Не продаваме на света автомобили, компютри, телевизори или самолети. Но българското кисело мляко тук и там по света е оценено и някой го прави… източник: http://e-vestnik.bg

Напиши коментар

Loading Facebook Comments ...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

two × five =