Защо ирландците ненавиждат англичаните

0
427

В интернет има една снимка с много странна скулптурна композиция: слаби, изтощени хора, облечени в дрипи, обречено гледат в една посока, лицата им са скръбни; един мъж носи на раменете си болно или починало дете. Устите на героите са изкривени, те плачат или стенат. След тях броди гладно куче…

Това се оказва паметникът на Големия Глад. Той се намира в ирландската столица Дъблин.

Чувал ли е някой за Големия Глад в Ирландия?

Да, имало го е. Истински хладнокръвен Гладомор и Геноцид, организиран от Великобритания срещу своя малък съсед. След тях Ирландия загуби около три милиона души – една трета от населението си. Някои ирландски историци пишат, че земята им се обезлюдила наполовина. Но Големият Глад дал тласък на много важни исторически процеси, след които последвало Великото преселение на ирландци в Америка. Така се появили ирландските банди в Ню Йорк, автомобилната империя на ирландеца Хенри Форд и семейният клан Кенеди.

Филмът на Мартин Скорсезе „Бандите на Ню Йорк“ е много реалистичен, тежък, кървав и много жизнен филм, основан на реални исторически събития.

Ирландците, пристигнали в Америка, които нямали нито работа, нито пари, нито познавали езика, били принудени да се борят за оцеляване. Техните бунтове били най-страшните в историята на САЩ. Тези кървави въстания били жестоко потушавани от редовната армия с цената на още повече кръв.

Всяка седмица в пристанище Ню Йорк слизали на брега по 15 хиляди измъчени ирландски емигранти. Това били онези, които оцелели по пътя и не починали от болести и глад. Те плували през Атлантика на стари кораби, които някога прекарвали черни роби. Емигрантите ги наричали „плаващи ковчези“, защото на борда им умирал всеки пети. В средата на 19 век, за шест години, в Новия свят от Старата Ирландия потеглили 5 хиляди кораба с емигранти. В Америка се оказали над един милион ирландци.

Най-популярните табели, които висели на домовете, канторите и магазините в американските градове били „Ирландци да не молят за работа“, а на второ място – „Не влизай с куче…“. Ирландските жени не били вземани в публични домове, защото били силно изтощени.

Половината от пристигналите в Щатите ирландци загинали.

Благодарение на продължителната британска колонизация коренното население на Ирландия загубило всичките си земи, плодородни почви и топлия и влажен климат на уютния Зелен Остров, който цяла година се топли от Гълфстрийм, които не принадлежали на келтите, древния народ на Ирландия, а се намирали в ръцете на английски и шотландски лендлордове, които ги давали под аренда на бившите им собственици срещу повишени тарифи. Тези високи тарифи на алчните британски земевладелци довели до огромна нищета. Зад чертата на бедността живеели 85% от ирландците. Според наблюденията на пътешественици от континентална Европа тогавашното население в Ирландия било най-бедното в света.

Отношението на британците към ирландците много векове било изключително високомерно. Най-добре това е показано от англичанина Алфред Тенисън, великия британски поет: „Келтите са завършени глупаци. Те живеят на един ужасен остров, те нямат история, която да е достойна да се спомене. Затова никой не може да взриви този забутан остров с динамит и да го разкъса на парчета…“

От гладната смърт келтите били спасени само с един продукт – картофите. В тамошния климат той расте добре и неслучайно ирландците били наречени най-главните картофопроизводители в Европа.

 

 Но през 1845 г. върху главите на нещастните ирландци се стоварило страшно нещастие – голяма част от картофите била поразена от гъбичка и реколтата започнала да загива. Заредили се четири такива години. Картофите гниели от болестта фитофлуороза, която тогава ирландците смятали за божие наказание. В цялата страна започнал нечуван глад, цели семейства и села измирали. Гладът бил съпътстван от холера, скорбут, тиф и преохлаждане. Заради крайното изтощение и недостиг на сили мъртвите били погребвани на плитко, затова останките им се разнасяли от бродещи кучета. Човешки кости около селищата било обичайно зрелище от онова време.Срещали се дори случаи на людоедство. За четири гладни години починали около един и половина милион души.Каква е връзката между картофената гъбичка и геноцида?

Един ирландец ще ви я покаже. Ще ви обясни, че събитията, свързани с Великия Картофен Глад, са залегнали в основата на традиционната ненавист на ирландците към всичко британско. Семената на тази дълбока ненавист ще поникнат в кървави сблъсъци, включително и в Северна Ирландия.

Каква е вината на британците?

В това, че собствениците на келтската земя по времето на глада са можели да отменят или поне да намалят арендната тарифа, но не го направили, не я отменили и не я намалили, даже я увеличили!!! А заради това, че селяните не можели да я платят, ги прогонвали от домовете им.

Известно е, че граф Люкан в графство Мейо изселил 40 хиляди селяни.

Алчните английски лендлордове продължавали да изстискват соковете на изтощената страна. Цели стада домашни животни, пшеница, овес и ръж ежедневно тръгвали от гладуващото население за Англия. Ирландският литератор и оратор Джон Митчел написал: „Несметни стада крави, овце и свине, с приливите и отливите отпътуваха от всичките 13 пристанища в Ирландия…“

Английското правителство е можело да намали количеството жертви. Трябвало е само да вземе волевото решение – да свие апетита на алчните земевладелци, като забрани извозването на продоволствие от Ирландия и увеличи хуманитарната помощ, но това не било направено.

Турският султан Абдул Меджид, когато научил за размаха на бедствието, поискал да даде 10 хиляди фунта стерлинги – по днешните изчисления почти два милиона фунта, но кралица Виктория гордо отказала помощта.

Тогава Абдул Меджид тайно изпратил към бреговете на Ирландия три кораба с провизии и те много трудно преминали през блокадата на Кралския флот…

Речта на лорд Джон Ръсел в Палатата на лордовете гласяла: „Ние превърнахме Ирландия в най-изостаналата и най-обезлюдена страна в света. Целият свят ни заклеймява позорно, но ние сме равнодушни към нашето безчестие и към резултатите от нашето неумело управление…“ Тази реч потънала в равнодушието на охранените лордове, благородни сърове и примъкнали се към тях перове.

Много историци смятат геноцида срещу ирландците за напълно осъзнат. От неговите демографски последици ирландците не са се оправили и днес. Преди 170 години, преди Великия Глад, населението на Ирландия е осем милиона души, а днес то е 4,5 милиона…

Освен Форд и Кенеди има слухове, че в кръвта на бившия американски президент Барак Обама тече частица ирландска кръв. Баба му по майчина линия била ирландка.

Ако британците, тези благородни англосакси, са направили това на своите съседи и почти роднини, е ясно защо не са се церемонили с бушмените, пигмеите, индианците, индусите и китайците.

Издателство „Распер“

Напиши коментар

Loading Facebook Comments ...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

five × two =