1. Да не живеете в настоящето!
Един общ аспект на духовността пълното осъзнаване на настоящия момент. Въпреки това, ние не можем да направим това, ако останем вкоренени в миналото или бъдещето. Ако се съсредоточим твърде много върху вече изчезнали времена, или дори дотук, дори тук, няма да се разболеем от вътрешния си мир. За да получим вътрешен мир, ние трябва напълно да пуснем и да прегърнем настоящето.

2. Да осъждате останалите!
По този път може да се окажете с хипервръзка на вашите собствени мисли и действия, толкова много, че да започнете да преценявате твърде грубо. Докато осъзнавате себе си трябва да се научите просто да гледате на себе си като на внимателен наблюдател и да не съдите какво може да чуете или да видите. Живеем в един много осъдителен свят, но трябва да се научите да се отказвате от тези съждения, създадени от човека, и предварително замислени идеи за това кой и какво трябва да бъдете.

3. Да живеете по чуждите клишета и правила!
Когато започнете да се впускате дълбоко в духовното си събуждане, може да откриете, че вашите идеали и морал са се променили малко. По този начин се оказва, че сте в разрез с определени хора в живота си, защото те са станали толкова свикнали с вас, че те наистина не знаят как да се справят с „новия“ вас. Разбира се, това е естественият начин на живот, тъй като хората се променят и намират това, което ги прави щастливи. Не се чувствайте виновни за живота си само защото не попада в клишетата, които хората около вас налагат.

4. Да сравнявате себе си с другите!
Този вид върви заедно с предишната точка – никога не се съпоставяйте с други хора. Вие или ще разочаровате себе си, или ще позволите на егото ви да се надуе. Нито едно от тези неща няма да ви помогне в духовното ви пътуване; скоро ще то ще се възпрепятства. Вашето духовно пътуване е изключително лично и напълно и е уникално за вас. Ето защо е неразумно и ирационално да се сравнявате с другите, защото трябва да се движите по свой собствен темп в живота.

5. Да криете, премълчавате и игнорирате емоциите си!
Обичайното убеждение, което ще срещнете в духовния си път, е, че трябва да се стремим да не позволяваме на нашите емоции да надделяват, вместо това да станем бдителен наблюдател на нашите мисли и чувства. Това обаче не означава да задушаваш емоциите си. Ако не се занимавате с емоциите си, ще трябва да го направите по-късно и те ще получат сила само от това, че са бутилирани толкова дълго. Кажете какво трябва да кажете, чувствайте какво трябва да почувствате. Няма извинения и чувство за вина. Ние всички сме човеци и затова имаме широк спектър от емоции. За да се чувстваме живи, трябва да се справим с това как се чувстваме сега, а не да погребваме емоциите си само защото не искаме да се изправим пред тях. /

jenata.blitz.bg

Напиши коментар

Loading Facebook Comments ...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

5 × four =

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.