Проекта „Манхатън“ и Сталин

0
53

На 16 юли 1945г., в обстановка на пълна секретност, в пустинята на Ню Мексико, в Аламогордо, САЩ било изпитано за пръв път атомно оръжие. Президентът на САЩ Хари Труман бил изумен, защото изведнъж се почувствал господар на света.

Степента на секретност на проекта „Манхатън“, както се наричали работите по създаването на атомната бомба, била изключително висока.  Дори самият Труман, докато бил вицепрезидент, не знаел нищо за него.

През юли 1945г. СССР, САЩ и Англия все още били съюзници. На 17 юли в Потсдам започнала Конференцията на държавните им глави, където се обсъждали въпроси за следвоенното устройство на Германия. По препоръка на Чърчил президентът Труман казал на Сталин, че в САЩ е създадено оръжие с огромна разрушителна сила. Но реакцията на съветския лидер била много сдържана. Той благодарил на Труман за информацията и не я коментирал. Поведението му изглеждало толкова странно, че Труман и Чърчил си помислили, че Сталин просто не разбрал за какво става дума. Но, както разказват очевидци, той много добре разбрал. Позвънил в Москва на академик Курчатов и наредил да се ускори работата по създаването на съветската атомна бомба.

В Германия, Англия, САЩ, Франция и други страни проблемът за разпадането на атомното ядро запонал да се изучава сериозно от 1939г. Такива работи се извършвали и в Съветския съюз от Я. Зелдович, Ю. Харитон и др. Но войната и евакуацията на научните институти в Казан прекъснали работата по създаването на съветска атомна бомба. Силната школа по физика в Германия обаче означавала, че трябва да се има предвид възможността тя, а и други страни, да създадат такова оъжие. Затова съветското външно разузнаване разработило операция „Енормоза“ със следните задачи: определяне на страните, които извършват практическа работа по разработването на атомно оръжие, информиране на Центъра за хода на тази работа и чрез своите агентурни възможности да придобие необходимата научна и техническа информация, която да улесни създаването на такова оръжие в СССР.

През декември 1941г. президентът Франклин Рузвелт решил да се отделят големи финансови средства за създаването на атомна бомба. По това време американските учени Лео Сцилард, Алберт Айнщайн, Робърт Опенхаймер и други вече имали много данни за реалната възможност да се създаде принципно ново оръжие. Съветската агентура в САЩ не знаела нищо за това. Затова пък разузнавачите в Лондон имали по-голям късмет. Още през септември 1941г. те успели да получат първата достоверна информация, че идеята за създаване на атомна бомба вече има реални очертания. Чрез съветския агент  Доналд Маклийн били получени документални доказателства, че британското правителство обмисля сериозно въпроса за създаването на бомба с невероятна разрушителна сила, основана на атомната енергия. В края на 1941г. също лондонската съветска агентура изпраща информация, че САЩ и Великобритания са решили да координират усилията на своите учени в областта на атомната енергия.

През февруари 1942г. съветски фронтови разузнавачи пленяват немски офицер, в чиято чанта намират тетрадка с неясни записки. Изяснило се, че става дума за плановете на нацистите за използване на атомната енергия за военни цели. През март 1942г. информацията от операция „Енормоза“ била докладвана на Сталин. В нея се съобщава, че е възможно да бъде създадено атомно оръжие. Било решено в същата 1942г. да се създаде специална лаборатория №2 (Московска физическа лаборатория), ръководена от И. В. Курчатов, който се занимавал с въпросите на атомната енергия.

През ноември 1943г.  съветският резидент в Ню Йорк Василий Зарубин получил информация,че редица водещи учени от Англия заминали за САЩ, за да работят по проблема на операция „Енормоза“. Сред тях – и немския емигрант Клаус Фукс. Той бил член на Комунистическата партия на Германия, работил по изследване на бързите неутрони в Бирмингамския университет. Бил убеден антинацист и вербуван от ГРУ (Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на СССР – военното разузнаване). Той предал на съветската страна много материали по разцепването на атомното ядро и създаването на атомната бомба. На 25 февруари 1944г. Фукс предал на съветския агент Хари Голд копие от своите теоретични разработки по „Енормоза“. На 11 ноември 1944г. съветската агентура в САЩ получила от източника „Персей” доклад за „Лагер-2“ в Санта Фе и списък на лицата, които работят по „Енормоза“.

Въпреки, че съветската агентура в САЩ отбелязала отделни успехи, тя все още не успявала да организира постоянно получаване на информация за атомния проблем, както направили това агентите в Лондон. Но през септември 1944г. младият разузнавач Феклисов установил контакт с американка, която симпатизирала на СССР в борбата му срещу нацистка Германия. Оказало се, че съпругът й работи в Санта Фе, в завода, който изпълнява поръчки, обект на операция „Енормоза“. Той бил привлечен да сътрудничи със съветското разузнаване на идейна основа. Постепенно, съветската резидентура в САЩ успяла също да осигури постоянна информация в рамките на „Енормоза“. Москва вече била напълно в течение на работите в САЩ по създаване на „супер-бомбата“.

И когато президентът Хари Труман през 1945г. в Потсдам съобщил тържествуващо на Сталин, че изпитанията на „новото мощно оръжие“ са минали успешно – изненадан останал американският държавен глава, поради липсата на изненада у събеседника му. А на Сталин му оставало само да звънне на Курчатов, за да ускори работата по съветската атомна бомба.

Напиши коментар

Loading Facebook Comments ...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

four × five =