Мит първи:
Да се учи зад граница е твърде скъпо за “обикновения” човек
Разбира се, като цяло, обучението в другите страни е най-често платено и цената често пъти е висока, особено ако става дума за престижните места. Въпреки това, с някои уговорки, самото обучение може да бъде безплатно, но са нужни средства за живеене (квартира, храна и т.н.). Така например в държавните висши училища в Германия за обучението, дори на чуждестранните студенти, не искат дори стотинка. Единственото, което трябва да докажете е наличието на сума (около 1100 германски марки на месец) за режийните разходи. Във Франция ситуацията е аналогична – там ще са ви нужни 2500–4000 франка месечно, за да живеете. В Чехия, ако знаете езика, също можете да учите безплатно. Приблизително такова е и положението в Швеция. Дори в суперскъпата от гледна точка на живота Швейцария, в държавните университети студентите плащат за семестър символичната сума от 500 швейцарски франка.
Има и други варианти. За много от чуждестранните студенти, показали високи резултати на приемните изпити или изявени в някоя област (спорт, музика и др.), могат да се предоставят стипендии. В повечето от най-престижните бизнес-колежи, съвместно с големи фирми и банки, се осигуряват стипендии, покриващи изцяло разходите по обучението. Във Великобритания, Австралия, Канада, Ирландия част от средствата могат да бъдат заработени на място – там студентите имат право да работят.
При всички положения, ако разполагате с повече информация, можете по-лесно да намерите евтин начин да постъпите в университет.

Мит втори:
С родната диплома никой няма да те пусне да учиш там
Всъщност повечето университети зад граница се интересуват не толкова какво и къде сте завършили, а какво знаете и умеете. Във всички случаи ще трябва да докажете (най-често с преведена академична справка) какви дисциплини сте изучавали. Извън това, страната ни има подписани редица междуправителствени спогодби за взаимно признаване на дипломи.
Родното образование (особено придобитото в някои по-елитни места) се ползва с добро име зад граница.
Ако става дума за сравнение между условията, при които кандидатстват българите в чужбина, и тези за другите чужденци, всъщност разлики няма – изпитите са еднакви, критериите са еднакви.

Мит трети:
Там се учи срещу пари, значи плащаш-получаваш диплома
Наистина университетите зад граница по традиция имат по-високи цени за чужденци, но водещ критерий е реномето на училището, респективно нивото на образование, което придобива всеки техен студент. Затова няма никакво значение дали си плащате или не – ако не спазите изискванията за учебния процес, просто ви отнемат правата и ви отписват, без значение дали и колко сте платили.
Заслужава да се отбележи, че сред най-сериозните нарушения, за които не се правят никакви изключения в наказанието, са подсказването и преписването – неща, на които у нас се гледа доста “през пръсти”.

Мит четвърти:
Ако ще се учи в чужбина, то трябва да е само на най-престижните места
Българи са учили и учат и в Кембридж, и в Оскфорд, и в Харвард, но на фона на общото число българи зад граница, те са единици. Не бива да се забравя, че “грандовете” винаги имат алтернатива. Има много университети, които са далеч назад в общата класация, но са изключително престижни в някои специалности. От друга страна, едно добро представяне в по-малко престижно училище улеснява по-късното преместване на друго място.
Почти навсякъде критериите и изпитите за прием са еднакви – само летвата е поставена на различна височина.

Мит пети:
Само да имам западна диплома и всички врати са вече отворени
Не всяко западно училище/университет осигурява възможност за лесна кариера и висока заплата. В светът, където отделната личност е от особено значение, се вземат предвид способностите, които сте показали по време на следването.
Университети винаги и навсякъде са се деляли на престижни и недотам. Естествено ако сте минали през първите, възможностите за добра кариера изглеждат по-реални. От голямо значение е и избраната специалност. Независимо колко престижно училище е завършил, един изкуствовед винаги ще срещне трудности в намирането на добре платено и престижно работно място. На другия полюс обикновено са специалностите, свързани пряко с бизнеса – така например програмите МВА дават една доста добра перспектива за реализация.
Важно е и къде търсите работа, защото, дори да имат свои клонове у нас, световните фирми обикновено не избират хората за ключовите позиции на местния пазар на труда, а там, където са централите им.

Мит шести:
Западните университети приемат чужденци само заради парите
Наистина, на много места, чужденците плащат значително по-високи суми за обучение, отколкото местните жители. Образованието е източник за доста добри приходи на университетите в тези страни.
Много по-важен фактор обаче е тенденцията към интернационализация. Така, от една страна, се постига взаимно обогатяване на културите, а от друга – по-добро ниво на разбиране на други начини на мислене.
Все пак има консервативни учебни заведения, където процентът на чужденците не надвишава 5–10%. Затова добър критерий при избирането на университет може да бъде количеството на чужденците, които се приемат там.

Мит седми:
Стипендии получават само гениите
Стипендиите зад граница са различни видове: за хора, показали високи резултати на изпитите; за постижения в спорта или изкуствата (ment-based); за такива, доказали, че се нуждаят от финансова помощ; за представители на отделни нации и социални групи. Така че, съвсем не е задължително да си Айнщайн, за да получиш стипендия.
За студентите в магистърските и докторски програми източник на доход е и възможността да водят определено количество часове, вместо някой от професорите (teaching assistance) или да участват в научни програми (research assistance).
Известно е, че повечето от българските студенти в чужбина получават стипендии. Колкото по-напред сте в своето образование, толкова по-лесно можете да намерите финансиране, защото е общоизвестно, че бакалавърските програми са подпомагани много по-рядко от магистърските.

Мит осми: Стипендиите се получават в брой
У нас стипендия означава определена сума, която се получава всеки месец. На Запад тази дума най-често се употребява за приспадане на част от цената на образованието – например 20, 50 или даже 80%. Обикновено парите, наречени “стипендия”, не могат да се видят – просто няма да искат от вас да платите тези или онези разходи.
В някои висши учебни заведения или ако към вас бъде проявен особен интерес, образованието може да ви излезе и напълно безплатно (и то не само сумата за самите курсове, но и тази за общежитие, храна и другите ежедневни разходи!).

Напиши коментар

Loading Facebook Comments ...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

two + 5 =