Тодорка Костуркова: В Австралия се научих да се гордея, че съм българка

0
223
OLYMPUS DIGITAL CAMERA

/© Екатерина Димитрова
Тодорка Костуркова живее в град Пърт, Западна Австралия. Тя е дизайнер и има собствено студио там. Това интервю е направено специално за Kafene.bg.

Вие живеете в Австралия и изработвате предимно бутикови облекла. Какви са предпочитанията на Вашите клиенти там?

Самостоятелно започнах да правя тоалети за австралийки едва от миналата година. Но какво ми прави впечатление – самите австралийки нямат понятие от съчетаване на цветове, от добра линия, която да отговаря на тяхната фигура, което за една българка си е съвсем естествено да знае своите недъзи и какво трябва да прикрие. Аз съм сложила в моята картичка информация, че правя и консултации именно за това, т.е. консултирам австралийските дами какво е най-добре за тях като цвят, като материя. Даже ми се е случвало да идват при мен и след това да отидат и да си купят материала, който е най-добър за тях. Да не забравяме и климата в Австралия. Там почти 6-7 месеца е лято, наистина горещо лято и обикновено се придържам към материали, които са естествени като памук, лен и т.н.

Как се обличат австралийките?

По повод климата и дългото лято – с шорти, памучни тениски от Китай (смее се) и джапанки задължително. Много често може да видите австралийка, която е боса. Почти всички деца са боси, нещо, нормално за 42-44 градуса. Така че няма този финес на жената, както примерно аз бях свикнала в България. Защото една българка даже и в Австралия винаги ще кажеш, че е българка. Тя съчетава цветовете, тя знае какво да си сложи за събитието, на което отива. Австралийката си ходи навсякъде с джапанки и с къси гащи. Означава ли това, че не е суетна?
Не, не означава. Жените са с макияж и обикновено с хубава прическа. Фризьорските салони се посещават много и смятам, че фризьорите там са щастливи. Австралийките определено са суетни.

По какво се различава австралийската от европейската мода?
В модата, както и във всяко едно изкуство всичко се взаимства отнякъде. Всички знаем, че модата тръгва от Италия, Франция, Англия. Няма какво да се лъжем. Няма мода в Америка, няма мода в Австралия. Това е. Всичко се прекопирва. Да не говорим, че в Китай вече за броени часове могат да фиксират всеки нов детайл (който и да е) на червената пътека.

А Вас някой австралийски дизайнер впечатлил ли Ви е?
Да – един, който е от гръцко потекло – Алекс Пери. Има и две приятелки – дизайнерки, които живеят в Сидни и които направиха бум в САЩ. По-младите хора харесват тяхната линия. Там също има конкуренция, както и навсякъде. Но специално някой да ми е направил силно впечатление – не бих казала.

Вие досега имала ли сте ревюта там?

Все още не. Заминах за Австралия преди четири години, но не знаех добре английски език. А заминах, защото се омъжих за българин, който живее 40 години там. И решихме, че, тъй като той е познато име в Австралия (утвърден скулптор,б.а.), е по-добре да останем да живеем там. Но си идваме в България при всеки удобен случай, казано между нас двамата – “да се зареждаме”. Отивайки там, започнах от нулата. Започнах обучение по английски език, за да мога да говоря с хората, да им обяснявам и да разбирам те какво искат. Езиковата бариера беше много голяма.

Това не означава, че нямате идеи за бъдещо ревю.
Напротив, имам много добри идеи. Но ревю – може би след две – две години и половина. То трябва да се подготви много добре и да е нещо, което наистина ще бъде интересно за публиката.

Какъв е Вашият стил?
Аз съм по простичките, семпли неща. Но обичам детайли, обичам разиграване на цветове, обичам съчетание на различни материи. Но най-вече – разиграване на цветове. И мисля да включа български мотиви в това, което ще правя примерно за бъдещо ревю. По простата причина, че българските шевици са необичайно красиви. А цветовете просто греят върху каквато и основа да ги сложиш. Мисля, че това ще бъде нещото, което аз ще вплета в моделите.

А с какви материи работите?
В Австралия проблемът е, че имат доста големи магазини за платове, но почти всичко се внася от Китай или от Индия. Което пък води до едно ниско качество на материалите. Обикновено австралийските дизайнери, които вече държат на своето име, правят една екскурзия до Европа – Италия, Англия, откъдето си набавят качествен материал.

Разбрах, че правите и булчински рокли. Какво предпочитат да обличат за сватбата си младоженките там?

Повечето – класически булчински рокли. Като казвам класически – дълга рокля или дълга пола и бюстие, дълъг воал. Но в последно време какво намирам и което много ме радва, е, че започват вече да приемат леки нюанси. Значи – не изчистено бяло, или изчистено кремаво. Просто започват да приемат и леки нюанси в синьо, в розово, което стои наистина много красиво. Повечето сватби в Австралия се правят по английски образец. Това означава, че приятелките на булката също трябва да бъдат облечени в някакво съчетание. И ако те примерно са в червено, може да са различни модели, но цветът е един за тях. И част от този цвят влиза вече в самата булчинска рокля, което е много интересно.

Какво знаят австралийците за България?

Не мисля, че знаят много за България, за съжаление. Но те не се интересуват много от география на света. Когато гледах едно предаване, което е подобно на “Стани богат”, останах с убеждението, че географските въпроси за австралийците са много трудни. По простата причина, че те не знаят елементарни неща. Ние сме изучавали география и аз съм много горда, че знам целия свят, много малко държави в света ми се губят. Но австралийците не са чак толкова добре. Те са щастливи, че са австралийци, че живеят в Австралия и това им е достатъчно.

А ние на какво можем да се научим от австралийците?

На дружелюбност, на добро отношение, на внимание. Няма да ти се случи да влезеш някъде и да ти срещнат погледа, че се чудиш какво да направиш, и някой да не ти се притече на помощ. Много са внимателни. Много добре са възпитани. Няма да чуеш ругатня от тях. Мисля, че това е много хубаво и е добре и ние да се научим на такива обноски.

Как общуват българите във вашия град?
Последната ми информация е, че българите в Западна Австралия са 600 – 700. Много от тях са между 30 – 45, до 50 години. Те са отишли в Австралия със своето висше образование, със своята практика в България и им отнема година и половина – две да си намерят работа, която да ги задоволява. Доста от тях отиват и с научен английски език, така че се ориентират добре в Австралия.
Имаме български клуб, срещаме се, но все още нямаме сграда. Задължително се събираме на 3 март и за Коледа. Обикновено на партитата между български семейства винаги може да срещнеш новопристигнали или такива, които живеят от много години там, но не си ги виждал от известно време. Така че подържаме българското у българите.

А какъв е културният живот в града, където живеете?
Много културни събития има в Пърт. Факт е, че той е доста отдалечен от Сидни и Мелбърн, където наистина кипи хубав и много интензивен културен живот. Но въпреки всичко в Пърт има фестивални празници, които траят по две – три седмици, някой път и месец (обикновено януари – февруари). Непрекъснато има изложби, идват певци от цял свят. Така че не бих казала, че е скучно да живееш в Пърт. Макар че, както казват австралийците, той е малко изолиран.

Български изяви има ли?
И български има. Откакто аз съм в Пърт, са идвали сестри Бисерови. В момента не мога да се сетя името на една българка, която е пяла в ансамбъл “Филип Кутев” и живее в Куинсланд. Тя пее с австралийка български песни – шопски, тракийски, пирински, добруджански. А австралийката пее на чист български език, без акцент, макар че не знае да говори на нашия език.

Какво обичате да правите през свободното си време?
Обичам да чета. В последните години гледам много телевизия заради английския. За да се чувстваш добре, независимо къде живееш, ако не е твоят матерен език, трябва да научиш чуждия, за да се чувстваш комфортно. А комуникацията липсва ли ти, животът ти е половинчат.

Какво четете?

Чета много списания. Чета за много случки, които стават в Австралия. По простата причина, че аз трябва да се впиша в този живот, в това мислене на хората. Искам да науча много неща за тази държава, за да се чувствам добре. Когато разговарям с австралийци, те трябва да усетят, че аз съм на вълна “Австралия”. Те уважават чужденците. Но, ако не покажеш, че се интересуваш от живота в Австралия, ще се чувстваш малко изолиран.

Следите ли българските новини?

Да, често отварям интернет сайтове и чета новините за България.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Да отстояват себе си! Какво научих аз, когато излязох от България? Научих да се уважавам, научих да се гордея, че съм българка. А най-хубавото нещо, което ми се случи само две седмици преди да дойда в България (в края на юни) бе, когато в магазина дойде клиент и ме попита откъде ми идва акцентът. Казах му, че съм българка. След като ме попита знам ли горе-долу колко българи живеят в Западна Австралия и му отговорих, той каза: “Да, малко сте, но сте само елит!”, което ме изпълни с такава невероятна гордост. Да аз съм българка и се гордея! Трябва всички българи да се гордеем!

Източник: kafene.bg

Напиши коментар

Loading Facebook Comments ...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

16 − 5 =