Розенкройцерството – „Орденът на розата и кръста“, е теологично и тайно мистично общество, основано вероятно в късното средновековие в Германия от Христиан Розенкройцер. Философията му се гради на древни езотерични истини, скрити от обикновения човек, осигуряващи разбиране на природата, Вселената и духовното царство. Емблемата на братството е розата, разпускаща се върху кръста. Розенкройцерите си поставят задачата да подобрят Църквата и да постигнат благоденствие на държавата и отделни лица.
Между 1607 и 1616 г. са публикувани два анонимни манифеста, разпространени в Германия, а след това – в Европа – „Слава на братството“ и „Вероизповедание на братството RC“. Благодарение на тези документи се появява движението, което Френсис Йейтс нарекла „розенкройцерско просвещение“. Розенкройцерството се свързва много често с протестантизма и лутеранството. Има данни, че то се отразило върху развитието на масонството в Шотландия.
Манифестът «Fama Fraternitatis» описва легендата за един немски учен и философ мистик, чието име е „Брат C.R.C.“, чието име се разшифрова като Христиан Розенкрайц или „Роза-Кръст“.
Докато Розенкрайц бил жив, орденът се състоял от около осем души, всеки от които бил доктор или бакалавър. Те се закълнели да не вземат пари за лечението на болни, да запазят Братството в тайна и да си намерят заместници, когато починат.
Манифестите били приети като измама или алегорични твърдения.
За съществуването на розенкройцерите се заговори уверено от началото на 18 век. През 1710 г. силезийският пастор Зигмунд Рихтер, с пседводинам Синцериус Ренатус, публикувал трактат, който включвал 52 статии. Авторът твърдял, че братството се състои от отдели, всеки от които с по 31 адепти; братството управлявал „император“, в него приемат само масони със степен майстор.
През 1618 г. има данни, че розенкройцерите тръгнали на Изток, заради нестабилността в Европа, предизвикана от началото на Трийсетгодишната война, по-късно тази информация е опровергана.
Според една от легендите розенкройцерският орден е основан през 46 г. , когато александрийският мъдрец гностик Ормуз и шестима негови привърженици се обърнали към един от апостолите на Иисус – Марк; техният символ бил червеният кръг, увенчан с роза. Според тази легенда розенкройцерството се е появило чрез очистване на египетските мистерии от висшето учение на ранното християнство.
В края на 18 век се създават нови розенкройцерски общества – Ордена на Азиатските братя, Братя на Светлината, Рицари на Свети Йоан Евангелист. В него освен християни за пръв път влизат евреи и мюсюлмани.
Организациите, които имат „розенкройцерска традиция, се делят на три категории: езотерично-християнски розенкройценски общество, изповядващи християнство; масонски розенкройцерски общества като Societas Rosicruciana; и инициатически общества, като „Златна Заря“ и Ancient Mystical Order Rosae Crucis.
Други християнско-розенкройцерски ориентирани общества:
Антропософоското общество от 1912 г.
Lectorium Rosicrucianum (1924);
Археософско общество – 1968 г.
Етичен кодекс на розенкройцера
* Розенкройцерът е търпелив.
* Добър.
* Не познава завистта.
* Не е самохвалко.
* Не е суетен.
* Организиран е.
* Не е амбициозен.
* Не е раздразнителен.
* Не мисли лошо за другите.
* Обича справедливостта.
* Обича истината.
* Знае кога трябва да мълчи.
* Вярва в това, което знае.
* Никога не губи надежда.
* Страданията не са в състояние да го пречупят.
* Завинаги остава член на ордена.
Правила за розенкройцера
Обичай Бог повече от всичко друго.
Посвети времето си на духовно усъвършенстване.
Бъди безкористен.
Бъди сдържан, скромен и мълчалив.
Пази се от този, който учи другите на това, което сам не знае.
Живей, като се възхищаваш постоянно на доброто.
Изучавай теорията, преди да я изпробваш на практика.
Бъди щедър и помагай на всички същества.
Чети книгите на древната мъдрост
Опитвай се да вникнеш в тайния им смисъл.
Задължения
Помагай на страдащите и лекувай болните, като не взимаш за това възнаграждение.
Обличай се според нормите и традициите на страната, в която живееш.
Среща на ордена един път годишно на определено място.
Всеки член на ордена трябва да си избере достоен човек, който да му стане приемник.
Буквите R и С са емблема на ордена.
Съществуването на братството трябва да се пази в тайна сто години от неговото основаване. Но това столетие няма да приключи, докато човекът не прозре смисъла на неговата божествена същност.
Напиши коментар