iPhone: една легенда на 10 години

0
207

Преди 10 години на този ден първият iPhone се появи по рафтовете на магазините в САЩ. На хартия устройството не беше нищо специално – имаше 3G връзка, а резолюцията на камерата му беше само 3 мегапиксела. Батерията му не можеше да издържи и ден. Освен това се предлагаше на висока цена – 499 долара, с двугодишен договор с AT&T. Това беше цената за най-малката версия с 4GB памет.

Ако погледнем назад, промяната е очевидна. Първият iPhone, 10-годишно устройство, изглежда като нещо, което може да се намери в джоба на всеки, пише в анализ The Guardian.

От самото начало то имаше цветен, сензорен екран, който определи бъдещето на смартфоните. Джаджата имаше същия основен интерфейс, който използва и днес. Не приличаше на нищо досега и и продаде милиони бройки само за два месеца.

Но все пак тя се сблъска с доста препятствия по пътя си. Apple бързо преразгледа стартовата цена, като свали 200 долара от устройството с 8 GB памет и направи това по-малко от три месеца след премиерата на телефона на пазара. Въпреки че това превърна iPhone в нещо по-привлекателно за новите купувачи, мнозина се чувстваха ограбени и компанията предложи отстъпка от 100 долара на онези, които рано решиха да се сдобият с него. Те получиха и лично извинение от изпълнителния директор Стив Джобс.

Телефонът беше пуснат без някои ключови опции. На първо място му липсваше каквото и да е подобие на магазина за приложение. За повече от година, до появата на iPhone OS 2 през юли 2008 г., единственото устройство на Apple, на което можеха да се свалят и инсталират приложения, беше старият iPod, който разполагаше с малка селекция от игри за продажба.

Всичко изглежда толкова странно от днешна гледна точка, когато Apple пуска голяма реклама с идеята да си представите „свят без приложения“, но телефонът първоначално беше пуснат само с 15 вградени приложения, които дори не можеха да запълнят екрана. Apple се опита да обясни на потребителите и разработчиците, че „уеб приложенията“ са бъдещето. Така телефоните се предлагаха с впечатляващ набор от функции, които да позволят това, включително възможността уебсайтовете да запазват данни на устойството и да поставят икони на началния екран. Но беше ясно, че това е временно решение.

По-сериозно беше отсъствието на прости функции като възможността за копиране и поставяне на текст между програмите. В момента, в който това беше въведено – в iPhone OS 3 през 2009 г., то се превърна в основно предимство пред конкуренцията. Android на Google поддържа тази функция от самото начало, макар и да беше тромава в началото.По това време iPhone беше единствен по рода си по една проста причина: правеше това, което беше казано, че ще прави… по съвсем простичък и лесен начин. Докато другите телефони още имаха физически клавиатури и изискваха много натискания на бутони за навигация в менютата, сензорният екран на Apple направи нещата доста по-прости.

И все пак не беше само лекотата при използване. Изключителната позиция на Apple в индустрията, която дори тогава беше най-харесваната компания за потребителска електроника, ѝ даде изключителна власт спрямо телекомуникационните компании. Тази власт беше умножена от факта, че iPhone стартира с ексклузивни договори с оператори на повечето пазари. AT&Т в САЩ, O2 във Великобритания, Orange във Франция: всички те се съгласиха да предложат специални условия на Apple в замяна на ексклузивност.

Дори и тези промени, които не се задържаха в дългосрочен план, преструктурираха пазара. Плановете за неограничени данни, предлагани някога, вече са минало, като се изключат тези със супер премиум предложенията. Но тяхното присъствие в ранните дни на iPhone даваше гаранция, че хората, които притежаваха устройството, се чувстваха свободни да използват всичките му функции. Това сложи край на порочния кръг на предишните поколения, които плащаха много за данни, ползвани за тежки функции. Последните пък бяха, за да се оправдават високите разходи за данни.

На iPhone му трябваше време, за да се превърне в устройство, което очакваме днес. Не бяха само софтуерните функции, като магазина за приложения, които трябваше да се добавят. Успешните хардуерни премиери дойдоха с обновления. Iphone 3G, пуснат през лятото на 2008 г., напълно замени първия телефон и доведе до две нови функции, без които е трудно да си представим, че бихме могли да живеем: 3G интернет и GPS.

Първото означаваше, че най-сетне телефонът можеше да предлага поносими скорости за теглене, когато не е свързан с безжичен интернет. Това, комбинирано с представянето на App Store, постави iPhone по пътя към днешната му позиция – залепен за ръцете на собствениците му, независимо къде са те. GPS-ът пък замени една иновативна, но неточна система за разпознаване на местоположението, използваща комбинация от wi-fi мрежи и мобилни телефонни кули. Всичко това проправи пътя за услуги като Uber, Foursquare и дори Pokemon Go.

Iphone 4, пуснат на пазара през 2010 г., дойде с нови функции. От софтуерна страна, имаше FaceTime, услугата за видео обаждания. Но много по-важен беше хардуерът, който видяхме – предната камера.

Трудно е да се прецени кои нови допълнения биха могли да са толкова фундаментални. Същевременно става все по-трудно да се върнем към дните на смартфоните без сензор за пръстов отпечатък. TouchID стана част от iPhone 5s през 2013 г. И макар че мобилните разплащания, представени с Apple Pay в iPhone 6 през 2014 г., още да не са толкова масови, вероятно ще се стигне и до този момент.

Все още не знаем с какво ще ни изненада iPhone тази година. Дали ще се казва iPhone 7S, iPhone 7, нещо общо като iPhone X или просто iPhone, но вероятно ще разполага с нещо, което в крайна сметка ще стане неотменна част от живота ни.

 

Напиши коментар

Loading Facebook Comments ...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

fourteen − ten =