Завинаги ще свързваме името и с човещина. И едва ли има човек, който да не е чувал за нея. Дори понякога ползваме името и като нарицателно за състрадание и добрина. Затова именно в dobrini.bg ще си спомним за нея. Що за човек е била, откъде идва, какъв живот е имала, кога взема решение да посвети живота си на хората в нужда? Нещо повече – името на тази жена понякога се използва с лека ирония – „Аз да не съм ти майка Тереза?”. Защо е така? Вероятно защото във всички времена човешката доброта и прекалената жертвеност в името на другите са били нещо неестествено. Както образите на Левски и Ботев. Знаем какво са направили, знаем колко лични лишения са преживели, за да се отдадат на каузата си, обвиваме образите им с героичност и мистерия, но не можем да се приближим до човешкия им образ и да проумеем защо това е така? Коя е майка Тереза?

Агнес Гонджа Бояджиу е родена днешна Македония през 1910 г., когато родния и град Скопие все още е част от Османската империя.

Днес я познаваме като основателка на монашеската общност, посветена да служи на бедните и болните, но в първите години от живота, от младостта си, Агнес все още не е отдадена на тази избистрена кауза. За това допринася атмосферата в семейството и: майка и била доста смела жена – въпреки смъртта на съпруга си, отглежда сама собствените си три деца и осиновява още шест. Децата от най-ранна възраст са свикнали да работят, а също така да помагат заедно с майка си на няколко бедни семейства в родния им град.

Вече на 12 години малката Агнес започва да мечтае да стане монахиня и отиде да служи на бедните хора в Индия. На 18 тя се присъединява към монашеска общност под името „Ирландски Сестри на Лорето“ и се премества в Ирландия, където 3 години по-късно поема монашески обет, като получава името Тереза. Когато напуска през 1928 г. родиния си дом, тя не подозира, че повече няма да види майка си. Комунистическите власти тогава не позволяват пребиваването на монахиня в страната.

Веднъж, вървейки по улицата, тя вижда една жена да лежи в ръчна количка – кожата й била покрита с рани и струпеи, жената действително изгнивала жива. Синът й се опитал да я откара в болницата в ръчна количка, но не я приели. Майка Тереза се опитала да помогне – но лекарите са отказали и на нея. „Не можех да бъда близо до нея, за да я докосна, да усея аромата й“ – описва Майка Тереза, която си отива, но започва да се моли усърдно за нея. Когато почувствала, че вече е натрупала достатъчно сила, за да се грижи за умиращите, се върнала на улицата при умиращата жена, почистила раните и, започнала да и говори ласкаво. Скоро след това болната починала, защото вече е било твърде късно да й се помогне, „но тя умря с усмивка на устните си,“ пише Майка Тереза.

През 1948 г. майка Тереза започва самостоятелната си мисионерска дейност сред бедните в Калкута, като първоначално основава училище. През 1950 получава разрешение от Ватикана да създаде диоцезна конгрегация, която става основата на ордена Мисионери на милосърдието. Организацията започва съществуването си като малък орден с 13 члена, а в края на 20 век вече включва 4000 монахини, поддържащи множество сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове по целия свят. Първоначално активен главно в Калкута, орденът започва да придобива популярност и привлича последователи и дарения. През 60-те години той създава хосписи, сиропиталища и домове за прокажени в много части на Индия. През 1965 е основан първият им център извън страната – във Венецуела.

Майка Тереза придобива международна известност с документалния филм от 1969 Something Beautiful for God и излязлата през 1971 г. едноименна книга. През същата година тя е наградена от папа Павел VI с наградата за мир „Папа Йоан XXIII“ „за нейната работа с бедните, за демонстрираното християнско милосърдие и за нейните усилия в полза на мира”. Майка Тереза почива от инфаркт в Калкута на 5 септември 1997, малко след 87-ия си рожден ден. Погребана е с държавни почести.

Не може всички да бъдем Майка Тереза. Несериозно е да очакваме да е така. Твърде нереалистично и книжовно звучи. Сигурно трябва да си минал на много високо вибрационно ниво, за да си толкова чист и отдаден на другите. Но можем да правим нашите малки, дребни, почти незабележими човешки добрини – към хората, към бездомните животни, към болните и нямащите. Вярвам, че така светът ще бъде едно малко по-симпатично място за живеене.

Напиши коментар

Loading Facebook Comments ...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

20 − seven =