Какъв щеше да е светът, ако нямахме паспорти?

0
72
„Какво щяхме да кажем, ако не можехме да отидем от един град в друг без паспорт или полицай, който да наднича през рамото ни? Със сигурност не сме достатъчно благодарни на бог за националните привилегии, които имаме“, пише британският журналист Джон Гадсби по време на пътуването си до Европа в средата на XIX век, цитиран от profit.bg. По онова време настоящата система на паспортите все още не съществува. Ако някога сте пресичали границата, това ще ви се стори познато: трябва да чакате на опашка и да показвате стандартна книжка на униформен агент. Той се взира внимателно в лицето ви, за да провери дали приличате на по-младата си и стройна версия, която гледа от снимката (ами, тази прическа, какво ви е прихванало тогава?). Може би ще ви зададе някакви въпроси за маршрута ви, докато компютърът му търси името ви в списъка с възможни терористи. В по-голямата част от историята паспортите не са се използвали във всички части на света, нито са били нещо рутинно. В миналото те по-скоро са се възприемали като заплаха: писмо, подписано от човек с власт, който моли да се позволи на пътника да продължи без усложнения…или ще има последствия, пише ВВС. Паспорт, за да излезеш от селото
Идеята за паспорта като елемент на защита идва от библейските времена. Защитата в миналото е привилегия, а не право – английски джентълмени като Гадсби, които искали паспорт, преди да опитат да преминат Ла Манша, трябвало да използват социалните си контакти, за да открият компетентен министър. Но, както разказва Гадсби по време на преминаването си през Франция, една от най-бюрократичните държави в Европа, си дали сметка за потенциала на паспортите като инструменти за социален и икономически контрол. Един век по-рано французите трябвало да показват документи и формуляри не само, за да излязат от страната, а за да отидат от едно село в друго.
Днес богатите страни укрепват границите си, за да държат извън тях неквалифицираните работници. Исторически общинските власти използвали паспортите, за да попречат на квалицифираните си жители да напускат. На път да изчезнат С течение на времето железницата и корабите направили пътуването по-лек и евтин процес. Тогава паспортите загубили привлекателността си. Френският император Наполеон III споделял възхищението на Гадсби от британската система, която била по-облекчена. Той определял паспортите като „потискащо изобретение…, срам и препятствие за мирния гражданин“. Така било решено паспортите да бъдат премахнати през 1860 г.
Много страни последвали примера на Франция и елиминирали официално изискванията за паспорти или просто спрели да се тормозят и да следят за тях. Поне в мирни времена. През 1890 г. можело да се пътува от Европа за Америка без паспорт, въпреки че също помагало, ако сте бял. В някои южноамерикански страни конституциите включват правото за пътуване без паспорт. В Китай и Япония този документ бил изискван от чужденците, само ако искали да се върнат на територията на родината си. В началото на XX век само малък брой държави изисквали паспорт, за да разрешат влизане или излизане. Изчезването на тези документи изглеждало възможно в краткосрочен план. Как щеше да изглежда светът днес, ако това се беше случило? Символ на кризата с мигрантите
Една сутрин на 2015 г. Абдула Курди се качил на надуваема лодка със съпругата си и двете си деца на плажа в Бодрум, Турция. Искали да изминат четири километра в Егейско море, което ги разделяло от гръцкия остров Кос. Но морето се оказало бурно и лодката се обърнала. Курди успял да се задържи на нея, но семейството му се удавило. Тялото на най-малкия му син, Айлан, който бил само на три години, било изхвърлено от морето до турски плаж, където било заснето от журналист на местна информационна агенция. Снимката на Айлан Курди се превърна в символ на мигрантската криза в Европа. Семейство Курди не планирало да остане в Гърция. Надявало се да започне нов живот във Ванкувър, Канада, където сестрата на Абдула, Теема, работела като фризьорка. Има много по-лесни начини за пътуване от Турция до Канада, които не включват плаването с надуваема лодка към Кос. Сумата от 4000 евро, които бащата платил на трафиканта на хора, можеха да послужат за закупуването на самолетни билети за цялото семейство. Но семейство Курди нямало подходящ паспорт. Всъщност, тъй като сирийското правителство отказало гражданство на кюрдите, нямало никакъв паспорт.
Правилният цвят Но дори да имаха сирийски паспорти, нямаше да могат да се качат на самолет за Канада. За сметка на това, ако документите на семейство Курди бяха изпратени от властите на Швеция, Словакия, Сингапур или Самоа, то нямаше да има никакви проблеми. Може да изглежда естествено, че името на държавата, което фигурира в паспорта ни, определя дали можем да пътуваме или работим (поне легално). Но това е развитие от последните години и в известен смисъл изглежда странно. Много държави се гордеят с факта, че забраняват на служителите си да дискриминират работещите хора заради характеристики, които не могат да променят – пол, възраст, сексуална ориентация или цвят на кожата. Смяната на паспорта е възможна – например, ако имате 250 000 долара, можете да купите някой от карибските острови Сейнт Китс и Невис. Но за мнозинството хора паспортът зависи от идентичността на родителите и мястото на раждане. А това са две неща, които никой не може да промени. Икономическите имигранти Не са минали и три десетилетия след падането на Берлинската стена, а миграционният контрол отново се превърна в мода. Доналд Тръмп иска да има стена на границата с Мексико.
Шенгенската зона, която позволява свободво придвижване на хора между повечето държави от Европа, се огъва под натиска на миграционната криза на Стария континент. В същото време европейските лидери обсъждат как да разграничат бежанците от „икономическите мигранти“. Теоретично трябва да се отказва достъп на хора, които не са преследвани, и да се приемат само хора, които търсят по-добра работа, за да могат да имат по-добър живот. На политическата сцена логиката на ограниченията за мигрантите става все по-трудна за дебатиране. Но в икономическата сфера логиката води в обратната посока.
Теоретично производителността се увеличава, когато се позволи на производствените фактори да следват търсенето. На практика миграционният процес създава победители и губещи. Но изследвания показват, че първите са повече от последните. В богатите страни положението на пет от всеки шест граждани се подобрява с пристигането на нови жители. Тогава защо няма подкрепа за отварянето на границите? Лошо управление Съществуват практически и културни причини за лошото управление на имиграцията. Например, когато държавните служби не актуализират бързо системите си, за да се справят с увеличаването на потребителите. Съжителството на хора с различни религии също се оказва трудно.
Освен това загубите са по-видими от ползите. Да разгледаме един пример: група мексиканци пристига в САЩ, за да бере плодове срещу по-ниско заплащане от това на местните работници. В резултат на това цената на плодовете леко ще спадне и всички ще могат да си ги купуват за по-малко пари. Но някои американци ще загубят работата си. Ползата от по-евтиния плод ще бъде толкова малка, че почти никой няма да я забележи. Но фактът, че някои американци ще останат без работа, ще създаде сериозен проблем.
Данъците и държавните разходи трябва да могат да се променят, за да компенсират засегнатите. Но това не винаги се случва. За сметка на това икономическата логика на имиграцията изглежда по-убедителна, когато не включва преминаване на граници. През 80-те години на миналия век Великобритания премина през рецесия, която засегна някои области повече, отколкото други. Министър Норман Тебит заяви, че безработните „ще се качат на велосипедите си“, за да търсят работа. Колко ще се подобри глобалната икономическа производителност, ако човек може да се качи на колелото си, за да отиде на работа на което и да е място. Според изчисленията на някои икономисти ще се удвои.
Повече богатство без паспорти Това ще означава, че нашият свят днес щеше да е много по-богат, ако паспортите бяха изчезнали в началото на XX век. Причината, поради която това не се случи, е проста – Първата световна война. Безпокойството за сигурността надделя спрямо улесняването на пътуването. Правителствата наложиха нов, стриктен контрол върху придвижването и след постигането на мир, не се отказаха от този нов източник на власт. През 1920 г. новосформираното Общество на народите свиква Международна конференция за паспортите, митниците, формалностите и пресичането на границите. От това събитие произлиза и паспортът, такъв какъвто го познаваме днес. Постановява се, че от 1921 г. паспортите ще са с размери 15,5 x 10,5 сантиметра, ще имат 32 страници и ще включват снимка. Този формат се е променил много малко оттогава. Подобно на Джон Гадсби, човек, който има паспорт в правилния цвят, трябва да е много благодарен.

Напиши коментар

Loading Facebook Comments ...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

one × 2 =