Накратко за това как се “добива” Bitcoin

0
218

Въпросите около виртуалните валути изглежда стават все повече. Известни са отправените към биткоин борси, обвинения в пране на пари и осъществяване на финансови операции, без необходимите лицензи.
Въпреки това, президентът и главен анализатор на Forrester Research Брайан Хопкинс счита, че виртуалните валути не само няма да изчезнат, а в бъдеще ще оказват все по-голямо влияние върху световната икономика. Според изтъкнатия анализатор, че финансовата криза е показала, че правителствата по света не успяват да реагират достатъчно бързо на стремителната глобализация и развитието на технологиите, докато системата за електронна наличност дава на интернет потребителите увереност и в много случаи висока ликвидност.  “Потребителят очаква да получи каквото иска, при неговите условия и отива, при този, който може да изпълни тези условия. Хората искат да пазаруват безопасно, евтино и анонимно. Виртуалната валута съответства на потребителското търсене и това я прави толкова влиятелна”, казва президентът на Forrester.

На този фон, изглежда се налага да бъдем, колкото е възможно по-добре осведомени за същността на виртуалните валути. Нека започнем с един от най-важните въпроси…

Как се “добива” Bitcoin?
Системата Bitcoin използва комбинация от криптография и публични ключове и технологии на т.нар. peering мрежи, позволяващи да бъде създаван виртуален аналог на златото – т.е. на ресурс, запасите от който е трудно да бъдат попълнени и който може да се обменя срещу пари.
В алгоритъма на Bitcoin е заложена скорост за генериране на един блок на всеки 10 минути. Това е неизменен закон, валиден за целия свят, във всеки момент от време. Всеки такъв блок съдържа някакво количество монети, което намалява в обратна геометрична прогресия: бяха 50, сега са 25, към 2017 г. ще са 12,5 и т.н.

За да се спазва предвидената скорост на генериране в Bitcoin е въведено понятието сложност. Сложността се преизчислява на всеки 2016 блока, т.е. на всеки 14 дни. Колкото и “миньори” да “копаят” за да добиват монети, скоростта трябва да остава стабилна – 1 блок на всеки 10 минути. По този начин, добавяйки нов хардуер в някаква нова точка на планетата, “миньорите” увеличават общата сложност, променят пропорциите на нейното разпределяне и просто “придърпват завивката към себе си”.

История
Първите блокове, съдържащи 2 млн. монети, са генерирани лично от Сатоши Накамото, изобретателят на Bitcoin, на обикновен компютър. След това в процеса се включват и други ентусиасти. Този етап може да бъде наречен CPU-майнинг (CPU или Central Processing Unit – процесор на персонален компютър от потребителски клас).

Второто поколение ентусиасти, решили да добиват Bitcoin използвали вече GPU (Graphical Processing Unit или по-просто казано видеокарти). Тези ентусиасти се заели да строят цели “ферми” с изчислителни мощности в домашни условия, излагайки домовете си на риск от възникване на пожар.

GPU Farm

GPU „ферма“ в домашни условия (снимка: linux.org.ru)

Третото поколение “виртуални златотърсачи” вече ползвало т.нар. FPGA (Field Programmable Gate Array) чипове. Прилагането на FPGA не осигурявало ръст на мощността от такъв порядък, както прехода от CPU на GPU, но затова пък силно намалявало потреблението на енергия и топлоотделянето, а това има своето отражение върху доходността.

Накрая, когато “надпреварата във въоръжаването” навлязла в следваща фаза и добиването на Bitcoin даже с FPGA станало неизгодно, инженерите измислили ASIC (Application-Specific Integrated Circuit). Тези устройства били създадени с една единствена задача – майнинг. Тук всички изисквани алгоритми са вградени изключително в хардуера, от което се постигат още по-високи мощности и още по ниско потребление на енергия. Майнингът с ASIC изисква сериозни инвестиции – например, като хит в оборудването от този клас се очертава ButterflyLabs Monarch с цена над $4000.

 

ButterflyLabs Monarch

ButterflyLabs Monarch

Следващ скок в производителността на ASIC чиповете се очаква след преминаване към по-сложен технологичен процес, което означава, че този хардуер ще стане още по-малко достъпен от гледна точка на цена.

Според замисъла на Сатоши Накамото, саморегулиращата се сложност на майнинга не само трябва да осигури стабилност на скоростта, с която възникват монетите, но и да балансира мощността на самия майнинг. Няма нищо безплатно – колкото повече Bitcoin добивате, толкова по-големи трябва да бъдат вашите разходи за електричество, а следователно, при определено ниво на курса на криптовалутата, добиването и не носи печалба.
При голямо количество устройства, особено ако са остарели и неефективни, разходите за електроенергия са съществени, тъй като сложността расте, а процесорите се нагряват. Съответно според замисъла, при нисък курс на обмен “миньорите” трябва да изключват своите ферми, за да не са на загуба, а при ръст – да ги включват. Така се постига баланс.

Да разработим бизнес план
Ако все още не сте се отказали от идеята да се занимавате с майнинг на виртуална валута, следва да оцените необходимите инвестиции и да подготвите бизнес план.
Преди всичко трябва да решите каква криптовалута искате да собивате и на какъв курс разчитате. Много майнери, на някакъв етап от “надпреварата във въоръжаването”, тъй като не желаят да излязат от играта или нямат възможност да продадат остарялото оборудване, преминаха към добиване на алтернативни валути като Litecoin, Namecoin или дори Dogecoin. Може би си струва и вие да разгледате такава възможност.

Ако все пак вашият избор е Bitcoin, като начало е добре да се запознаете със списък сравняващ параметрите на оборудване, което ви върши работа за целта. Преди всичко трябва да обърнете внимание на консумацията на енергия (колонка Watts) и на ефективността на добиване (Mhash/J — Мегахеши на Джаул), а най-вече на планираните мощности (колонка Mhash/s). Мощностите и потреблението трябва да умножите по броя на единиците оборудване, което планирате да купите.

Да допуснем, че имате 2 видеокарти AMD Radeon HD 5870, всяка по $600. Тези карти са в състояние да „изтръгнат“ около 400 Mh/s, при потребление от 200W на всяка – т.е. имаме общо 800 Mh/s и 400W. Тук добавяме цената на останалите необходими компоненти – процесор, памет, добри вентилатори и мощен захранващ блок. Да допуснем, че това струва още около $600 плюс 200W. Имайте предвид, че всички тези W се отделят от хардуера във вид на топлина, така че през зимата можете да отоплявате с тях някакво помещение, а за лятото може би трябва да предвидите климатик.
С цифрите, които споменахме изчисляваме доходността. При условията, които бяха описани, експертите от онлайн изданието Coinside са получили, че загубите са около $470. Вие обаче може да направите изчисленията си при други условия и за себе си и да прецените дали добиването на Bitcoin ви привлича.

Напиши коментар

Loading Facebook Comments ...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

14 − thirteen =