Българите в Германия

0
145

В продължение на десетилетия емиграцията от България бе съдбоносно решение за цял живот. По времето на комунизма връщане назад просто нямаше. Сближаването с ЕС откри пред българите нови въможности за опознаване на света.
Исках да уча в чужбина“, казва 26-годишната Красимира Мариянска, студентка по медийни науки в Дюселдорф. Навремето тя смятала да замине за Великобритания или САЩ. В гимназията обаче установила, че най-много от съучениците и познатите й се ориентирали към Германия, включително и един неин братовчед. Той я убедил да последва примера му – с аргумента, че качеството на висшето образование Германия е по-добро, отколкото на това в България.

Красимира Мариянска

„Особено от 2000-та година насам в България стана модно да се следва в Германия“, казва социоложката Марина Лякова, която изследва миграцията от България. До 2004 година броят на българските студенти в Германия постоянно се увеличава, за да достигне през зимния семестър на 2004/2005 година близо 12 500 души – това е вторият по численост контингент след китайските студенти.

Тенденцията се променя през 2007 година, когато Германия въвежда семестриални такси за обучение. В същата година България е приета в ЕС и някои от ограниченията на трудовия пазар за българи отпадат. „Тъй като част от българите се записваха да следват само за да получат достъп до германския трудов пазар, след 2007 година подобни трикове вече не бяха необходими“, казва Лякова. И все пак, през 2011 година, в Германия е имало към 8 000 български студенти.

Първата емиграционна вълна на Запад след промените

Кандидатстването за убежище – за много българи това е бил единственият шанс да останат в Германия

По-високият жизнен стандарт и по-добрите възможности за печелене на пари и преди са привличали български граждани към Германия. Непосредствено след демократичните промени стотици хиляди българи напускат родината си, насочвайки се предимно към САЩ и Западна Европа. Това са главно млади хора с добро образование. След пристигането си в Германия голяма част от тези емигранти кандидатстват за политическо убежище, но не защото са били преследвани, а защото нямат друга възможност да останат легално в Германия. До 1994 година повече от 80 000 българи прибягват до подобен ход.

Поради големия миграционнен приток, Германия въвежда по-строги изисквания за кандидатите за политическо убежище и подписва с България споразумение за реадмисия и реинтеграцията на мигрантите. Също както и повечето останали западноевропейски страни, Федералната република въвежда и ограничения за пътуванията на български граждани. Тези ограничения обаче не намаляват миграцията, а само засилват нелегалната емиграция. Така години наред много българи заминават за Германия с туристическа виза, а след изтичането й остават да живеят в страната нелегално.

Всеки пети българин е живял в чужбина

От 2001 година насам българите могат да пътуват до Германия без визи. Това промени и миграцията. Особено след присъединяването на България към ЕС, броят на икономическите имигранти се увеличи значително, казва социоложката Лякова. Проучванията на фондация „Отворено общество“ в София, проведени през 2011 година, сочат, че всеки пети българин междувременно е живял в някоя чужда страна за повече от три месеца. И още: три четвърти от анкетираните в същата студия заявяват, че искат да работят в чужбина, например в Германия. „Става дума предимно за хора, които си търсят работа в ресторантьорството, по строежите и в други сектори с ниско заплащане. Германия обаче е привлекателна и за младите българи с висока квалификация“, подчертава социологът от БАН Алексей Пампоров. Според него желанието за напускане на родината е най-разпространено при медицинските сестри, лекарите и инженерите.
Studenten Hörsaal Uni Oldenburg

Много от българските студенти няма да се завърнат

Назад към родината?

Икономическата и финансова криза накара мнозина българи, заминали на работа в Европа, да се завърнат в родината. Националният статистически институт констатира, че от 2006 година насам в страната се завръщат все повече българи. В същоно време обаче броят на официално регистрираните в Германия български граждани почти се е утроил – 39 000 през 2007 година до 94 000 през 2011 година. Тенденцията ще остане възходяща, главно поради факта, че днес доста от младите хора се ориентират към чужбина. „Те знаят, че това решение не е съдбоносно и необратимо както едно време“, казва Лякова. „Попаднат ли обаче веднъж в Германия, много български студенти не изпитват желание да се върнат обратно в родината си, макар че са пристигнали именно с подобно намерение“, пояснява социоложката. Не са рядко и случаите, в които родителите на българските студенти в чужбина им дават съвет да не се връщат, защото смятат, че в Германия ще имат по-успешен и удобен начин на живот.

В случая с Красимира Мариянска, нещата стоят точно обратното: Нейните родители искат тя да се върне. Самата Красимира има съвсем конкретни очаквания за бъдещето си. „Ще си търся работа в някоя германска фирма в България, защото само там бих се чувствала добре“, казва 26-годишната българка. Братовчед й също вече е в България и си е намерил добре платена работа в голяма германска фирма за търговия. Каквото и да се случи в бъдеще, едно е ясно: с германската диплома в джоба и опита, натрупан навън, Красимира има значително повече шансове за успех, отколкото останалите млади българи, които не са живели в чужбина.

Автор: Б. Григорова, Редактор: Б. Узунова

Напиши коментар

Loading Facebook Comments ...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

18 − seventeen =